Идеята за японска градина                                                                                                                     

 Съществените елементи в една японска градина
При композиционното решение основният елемент, който се използва, са камъните. Майсторите и теоретиците на градинско-парковото изкуство са разграничавали камъните: езерни и речни, разделящи поток, камъни-пътечки, лежащи камъни. Те са почитани от древни времена. Японците винаги са отдавали важно значение на камъните и разположението им градината. Hideyoshi - японски владетел от XVI век, мислел толкова много за известния камък на Fujito, че дори го преместил в градината си, декорирал го с коприна и цветя и го озвучил с музика от флейти и барабани. Непроменящата се природа на камъка преминава представите за краткотрайността на живота. Избирането на камъните за градината изисква много грижа и чувство. Най-предпочитаните камъни са стари и променени от времето, обрасли с мъхове и лишеи. Кръглите или квадратни камъни не са съвсем подходящи, както и различните дялани или обработени камъни. Японците предпочитат убитите цветове, но също и ярките акценти, разположени на правилното място. Избирането на индивидуалните камъни не е лесно, от изключително значение е да се огледа и прецени всеки камък, а не да се поръчва на килограм. Разположението на камъните е така, че да се виждат от възможно най-много страни. Преди да се изберат камъни, е хубаво да се наблюдават камъните в природата и тяхното разположение в земята. Задължително е една трета от камъка да е закопан в почвата. Старите книги за парковото изкуство класифицират камъните според тяхната форма – висок вертикален, нисък вертикален, извит надолу, с форма на арка. Дадени са и примери за групи от по два, три и пет добре балансирани камъка. Изборът на камъни трябва да бъде съобразен и с тематиката и композицията на самата градина. Например ръбати и заострени камъни са за предпочитане при високите планини, а не за по-меките долини, при които се използват по-меки форми.

   Водата е друг основен елемент в японската природа. В планините има много езерца, водопади, потоци, а в равнините широко разливащи се реки. Като островитяни японците отдават голяма почит на океана. В чайната градина водата винаги служи за миене и пречистване. Разположена е във водни легенчета, пълнени от бамбукови тръбички. Друга основна част от градината са водопадите. Въпреки успокояващото въздействие на водата, шумът от водопадите може да е доста обезпокояващ, затова те не се разполагат в близост до спалните помещения или местата за медитация. В природата има доста различни по форма и размери водопади и това се  е отразило и в японската градина. Видове – единичен, на две стъпала, три стъпала, гладък (равен), неравен (грапав, променлив). Всеки вид водопад има различен звук и ефект в градината. Например водата, падаща директно в дълбок вир, звучи различно от тази, която се разбива върху каменисто дъно. Камъните при водопадите имат специфично значение.       Страничните камъни придават стабилност на водопада.

   Суха вода – има няколко причини, за да се предпочита изкуствената вода. Първо, философски погледнато, сухата река е абстрактно идеализирана в дзен културата, второ, истинската река е по-трудна за овладяване и използването й е по-скъпо. Комбинацията от двете води е често срещана. За създаването на сухи реки се използват чакъл, речни камъни или пясък. Ивиците от пясък и чакъл са еквивалент на пространствата, толкова важни за създаването на градината, а именно мистериозните елементи са тези, които позволяват на мисълта да странства. Използвайки дървени гребла, японците оформят сухата вода по различен начин, водовъртежи, гребенчета, вълнички за посочване посоката на движение на водата. Поради това, че по-ситните чакъл и пясък не са особено издръжливи на природните условия, трябва да се вземат мерки срещу отмиването им или отнасянето им от вятъра. В зависимост от вида на движение и дълбочината на водата, която символизира, се избира различният цвят на използвания материал.

   Мостове – придават чувство на стабилност в градината. Използват се и като акцент или фокус в композиционното решение на парковата площ и дават различни гледни точки. Философското значение на тези елементи е преминаването от едно абстрактно пространство към друго. Видове – от дървени трупи, зачимен мост, каменен, единичен или двоен.
 
   Основните видове градини са четири и идват от формите на стила – скална градина, водна градина, градина на литераторите и градина на чая.
Интерес предизвиква чайната градина - с ограничени размери и задължителен елемент навес или павилион за чаената церемония, изграждат се още кладенец, каменен басейн и фенер. Основното предназначение на тази градина е да предразполага за съсредоточаване и самовглъбяване. 
Между къщата и павилионите за чай са разположени големи градини с гъста растителност, тъй че чаената церемония да бъде изолирана от светския живот.

   Декоративните растения, които използват японските паркоустроители, са иглолистни дървета, цъфтящи дървета – декоративни вишни и череши, заради ефекта им по време на пролетния цъфтеж, клек и др. Цветята се използват ограничено в градините.

   В японската градина разположението на всеки елемент, който се използва при изграждането й, не е случайно. Кладенци и павилиони, фенери, скали, разполагане на мостчета, подредбата на камъните – всички те имат символно значение и положени по определен начин имат определено въздействие върху посетителя. 
Каскадите са много важни в японското парково изкуство. Съществуват над 10 вида каскади и в много от градинските пейзажи те са преобладаващ композиционен елемент.